Лозата в двора за първа година даде повече грозде, което трябваше да оберем заради дъждовете. Дадох шанс на семейството ми да изядат колкото могат от гроздето, но в един момент като че ли им дойде в повече и вече никой не поглеждаше дори към сочните чепки. От време на време ми се налагаше да обирам и изхвърлям по някой тръгнал да загнива грозд, за да не загние покрай него и останалото грозде. Но, в един момент си дадох сметка, че вече никой не иска да яде прясно грозде. Време беше за сладко от грозде!
И така, една хубава съботна утрин запретнах ръкави и си изделих и измих 1,5 кг грозде - само гроздовете, което сложих в една купа. Отделно в тенджерка си приготвих заготовката за сиропа, откъснах си 2 листа индрише и вече бях готова да варя сладко от грозде.
Необходими продукти
1.5 кг грозде - само гроздовете
500 гр. кафява захар
500 гр. бяла захар
150-200 мл. вода
1 ч.л. лимонтозу
2-3 листа индрише (по желание)
20 ядки белен бадем, срязани на 2 половинки
Обичам сладкото от грозде, когато е от тъмно грозде и с ядки. Имам спомен от детските ми години, когато майка ми правеше сладко от грозде с орехи. Това беше едно от най - вкусните сладка, които някога съм опитвала и споменът за него се е запечатал трайно в съзнанието ми.
Сега беше моментът да си припомня автентичния вкус на българско сладко от грозде. С малко изменение, което беше по-скоро инцидентно, отколкото планирано - с белен бадем, вместо орехи.
Това е отрицателната страна на импулсивните идеи, които може да те връхлетят събота сутрин. Може да се окажеш не съвсем подготвен с нужните материали за вдъхновението си. Но, в такива моменти пък се раждат и новите сполучливи идеи и най - интересните опити.
Едно на нула за белените бадеми, които гордо се подвизаваха в единия ми шкаф и само чакаха удобен момент да блеснат в някоя рецепта! Дойде и техният час - часът на сладкото от грозде! А след като и този проблем намери своето решение, вече беше време да запретна ръкави и да действам по план.
Приготвяне на сладко от грозде - първо варене
В малка тенджерка сложих захарта и водата на бавен огън, за да направя сиропа, в който после ще добавя гроздето. Когато захарта се разтопи и сиропа започна да ври, започнах да разбърквам по-често. В един момент сиропа започна леко да вгъсва и тогава добавих гроздето. Оставих го да поври за 20-тина минути и изключих котлона. От време на време пак разбърквах гроздето със сиропа.
В следващите 6-7 часа единствената ми задача беше да си подготвя беления бадем, да е готов за момента, в който ще трябва да го добавя към сладкото. Разрязах всяка ядка през късата част на 2 половинки и ги сложих в малка купичка.
Приготвих и 2 листенца индрише и зачаках гроздето хубаво да се захароса и да си пусне всичката вода.
Второ варене на сладкото
Когато гроздето със сиропа се охлади напълно и изглеждаше, че няма да пуска повече вода (след около 6 часа някъде), върнах тенджерката обратно на котлона. В началото пуснах на максимум, за да може по-бързо да заври сместа. Когато завря, намалих на половина силата на огъня, за да не кипне сладкото или да не загори.
Оставих го да се вари около 30-40 минути. Добавих двете листенца индрише, за да може да поврят и те с гроздето и да придадат аромат на сладкото. Продължих да варя и бъркам редовно сладкото.
Когато около 1/4 от водата се изпари, започнах да проверявам сладкото колко се е сгъстило с помощта на една чиния. При варенето на сладко никога не знаеш точно колко ще се сгъсти в момента, в който изстине. А то винаги се сгъстява още като се охлади. Затова в плитка чиния отсипвам малка лъжичка сладко и го оставям да се охлади напълно. После дръпвам черта през средата на сладкото. Така виждам колко (и дали) ще се разтече и събере отново "локвичката". Ако ми харесва гъстотата, значи сладкото е готово или почти готово.
Половин час преди да сваля сладкото от огъня, добавих ядките.
Когато сладкото е напълно готово, добавих лимонтозу (може и лимонов сок) и оставих сладкото за още 1 минута да поври така. Лимоновата киселина се слага, за да не се озахари сладкото като преседи по-дълго време.
Когато сладкото ми беше готово го насипах в бурканчета докато е още вряло и завих добре капачките.
Внимавайте да не се изгорите! Обърнах бурканчетата с капачките надолу, за да може да се вакуумират.
При желание, за по-сигурно, когато бурканчетата поизстинат, можете да ги заварите в тенджерка с вода, която да ги покрие, за да се стерилизират. Но, ако ползвате буркани с винтови капачки и средната част на капачката е хлътнала още като сте ги обърнали надолу с горещото сладко, то и без варене бурканчетата са се вакуумирали.
И така вече си имам вкусно сладко, което може да се хапва веднага или да го оставим за зимните дни.
Приятен апетит!
Ако Ви е харесала рецептата, ще се радвам да оставите коментар. Заповядайте и във Фейсбук групата на сайта Какво да сготвя?
Ако искате да опитате рецепти от цял свят, вижте тези предложения.
За да видите видео - рецептите ни, може да посетите и канала на сайта в Ютуб.
До следващият път!
